След извършен преглед на изпратените материали във връзка с откриването на процедура договаряне без обявление, с уникален номер в РОП 00044-2009-0017 експертите установиха следното:
Правно основание – чл. 90, ал. 1, т. 8 от ЗОП
Законосъобразното прилагане на посоченото от възложителя правно основание изисква да са изпълнени следните условия:
а) наличие на предходен договор за обществена поръчка с обект строителство;
б) възникване на обстоятелства, които не са били предвидени от възложителя при сключване на основния договор, поради което се налага реализирането на допълнително строителство;
в) допълнителното строителство не може технически и икономически да се раздели от предмета на основния договор без значителни затруднения за възложителя или въпреки че може да се раздели, е съществено необходимо за изпълнение на поръчката;
г) общата стойност на допълнителното строителство не е повече от 50 на сто от стойността на основната поръчка.
Фактически обстоятелства и доказателства
Във връзка с осъществяване на предварителен контрол по чл. 19, ал. 2, т. 24 от ЗОП, в АОП е представено Решение № 42 от 24.06.2009г. на изпълнителния директор на Национална агенция “Пътна инфраструктура” за откриване на процедура на договаряне без обявление и покана за участие в договарянето, адресирана до “Пътища” АД, гр. Пазарджик.
Възложителят мотивира избора на договаряне без обявление с наличието на предходен договор за обществена поръчка, сключен между Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” – областно пътно управление Пазарджик и “Пътища” АД, гр. Пазарджик. Като доказателство за това прилага копие от договора, сключен на 14.05.2007 г. Допълнително направената поверка в Регистъра на обществените поръчки показа, че информацията за възлагането на посочения договор е публикувана под уникален номер 00044-2006-0300.
Като непредвидено обстоятелство възложителят посочва, че количествената сметка, приложена към предходния договор е изготвена преди техническия проект, поради което след неговото изготвяне възниква необходимост от възлагане на допълнителни СМР, които се различават от вече договорените. В подкрепа на твърденията си възложителят прилага копие от количествено–стойностна сметка към основния договор и количествена сметка за допълнително възлагане.
Същевременно, възложителят посочва, че предходният договор е за „Инженеринг – Изготвяне на Технически проект и изпълнение на строителство – едновременно”, при което е изготвена първоначална количествената сметка без приет технически проект. По тази причина при възлагането му може да се предположи, че без техническия проект е невъзможно да се определят точните количества в основния договор. Възложителят е предвидил, че след изготвяне на техническия проект количествата на някои видове работи могат да се различават от първоначалната количествена сметка, но в рамките на общата договорена стойност (чл. 5, ал. 2 от договора).
В мотивите на решението възложителят е посочил, че обектът не може да бъде завършен цялостно без изпълнение на допълнителните количества и видове работи, залегнали в техническия проект. Той твърди, че допълнителните количества и видове работи, залегнали в техническия проект не могат технически и икономически да се разграничат от предмета на основния договор без значителни затруднения за него или въпреки че могат да се разделят, са съществено необходими за изпълнение на поръчката.
В мотивите на решението за откриване на процедура на договаряне без обявление възложителят посочва, че по експертна преценка стойността на допълнителните СМР е около 44% от стойността на основния договор. Видно от приложените доказателства и РОП, стойността на предходния договор е 14 741 122,88 лв. без ДДС. Същевременно, гаранцията за изпълнение, определена в поканата, възлиза на 2% (129 721,88 без ДДС) от стойността на договора. От изложеното може да се направи предположение, че стойността на настоящата поръчка е 6 486 094 лв. без ДДС. В този смисъл може да се приеме, условието на чл. 90, ал. 1, т. 8, б. „б” е изпълнено.
Изводи
Видно от клаузите на вече сключения договор е, че възможностите за промяна произтичащи от конкретния вид на проекта, следва да са в рамките на общата договорена стойност. От тук се налага изводът, че не може да се предлага проект, който надвишава с 44% предложението от първоначалната оферта, той да бъде приет от възложителя, след което да се пристъпи към договаряне на вече фиксираната стойност за строителство. Това от своя страна изисква от възложителя да представи други мотиви за настоящото договаряне, които са възникнали в резултат от изпълнението на договора по отношение на конкретните СМР. Предвид липсата на такива мотиви и доказателства, не може да се представи заключение за законосъобразността на процедурата. |